Вика премина в писък, след което Герд отпусна хватката и се отдалечи, притискайки наранената си ръка с здравата. Тъмно червена кръв бликаше през пръстите докато се опитваше да спре кръвотечението от неговия чукан.
Изправяйки се бавно, Дес изплю на палеца на земята. Вкусът на кръвта пареше в устата му. Тялото му се чувстваше отново силно, изпълнено с нови сили, сякаш някаква невероятна сила бушуваше във вените му. Цялата тази борба бе предизвикана от неговия противник; сега Дес можеше да направи каквото поискаше с Герд.
По-възрастния мъж се влачеше назад, напред по пода, притискайки ранената ръка към гърдите си. Той стенеше и ридаеше, просейки за милост и молейки за помощ.
Дес поклати глава с отвращение; Герд сам бе причинил това на себе си. Това бе започнало като обикновен юмручен бой. Загубилия щеше да се отърве с насинено око и няколко натъртвания, но нищо повече. Тогава по – стария човек бе издигнал нещата на друго ниво, като се опита да го ослепи, и той бе отвърнал със същото. Дес отдавна се бе научил да не се въвлича в борба, освен ако не бе готов да плати цената за загубата. Сега Герд също бе научили този урок.
Дес имаше горещ нрав, но не беше в природата, да продължи боя над безпомощен противник. Без да поглежда назад към неговия победен враг, той напусна пещерата се върна назад в тунела за да каже на един от бригадирите какво се бе случило, така че някой да се погрижи за контузията на Герд.
Той не беше притеснен за последствията. Медиците можеха да прикачат палеца на Герд, така че в най – лошиия случай на Дес щеше да бъде наложена глоба от една или две дневни надници. Корпорацията не се интересуваше какво наистина правят работниците и служителите, докато те продължаваха да добиват кортос. Сбиванията бяха нещо обикновенно сред миньорите и почти винаги минната корпорация си затваряше очите, макар че конкретно тази схватка бе по - ожесточена и от най - яростните и къси от тях, и с брутален край.
Също като в живота на Апатрос.
